Петър Петров: Можем да направим България технологичен лидер на Балканите, а защо не и в Източна Европа
" IT образованието несъмнено се сблъсква с много огромни провокации, защото неговата роля е много постоянно да готви своите възпитаници за нещо, което не е изцяло несъмнено, нещо, което занапред се появява. Такава е ролята на учителите в него, такава е обстановката, в която се намираме. И бих могъл даже да кажа, че в действителност ние се намираме в една модерна нова индустриална гражданска война, обвързвана точно с изкуствения разсъдък ".
Това изясни в рубриката " Образованието на фокус " на предаването " Човекът на фокус " по Радио " Фокус " софтуерният инженер и учител Петър Петров. С експерта по Проект " Електроника, информатика и осведомителни технологии " разясняваме тематиката: " Как можем да създадем България софтуерен водач на Балканите, а за какво не и в Източна Европа ".
Новите специалности в областта на осведомителните технологии – за какво са значими те и за какво са нужни на бизнеса? Ще ги размени ли изкуственият разсъдък? Много въпроси има, на които ще отговорим в този момент с нашия посетител Петър Петров от секторен съвет " Електроника, информатика и осведомителни технологии " по план " Модернизиране на професионалното обучение и образование ", финансиран от стратегия " Образование " 2021-2027 година, съфинансиран от Европейският съюз. Г-н Петров, здравейте!
Здравейте!
Кои ще бъдат специалностите на бъдещето, съгласно вас?
Професиите на бъдещето явно ще са свързани с изкуствения разсъдък, само че освен. Изкуственият разсъдък самичък по себе си има потребност от избрана осведомителна конструкция. Най-простичко казано, това са кабелите, по които получаваме Интернет, само че освен кабелите – всевъзможни безжични връзки, само че и по-късно самите машини – сървъри, специфични устройства, всевъзможни конфигурации. Тук, в " Информационната инфраструктура ", влизат и всевъзможни облачни инфраструктури, складове за данни и всичко останало, защото изкуственият разсъдък има потребност от самата осведомителна инфраструктура, от систематични админи, а и въпросът за киберсигурността е много сериозен. Всичко това ние сме го облекли в една нова специалност, която се назовава " Информационна инфраструктура ". Освен " Информационната инфраструктура ", значима част е специалност " Информационни системи ", която в действителност е обвързвана с създаването, ръководството и поддръжката на осведомителните системи, които съдържат данните. От там изкуственият разсъдък ще може да черпи данни, само че също така и хората ще продължат да работят с такива системи. Интелигентните системи към този момент пакетират дружно всичко това, където в действителност ще се учи разработка на средства с изкуствен интелект, по какъв начин да се основават нови езикови огромни модели, като да вземем за пример този, който употребява чат ChatGTP, или пък по какъв начин да се основават или образоват невронни мрежи, по какъв начин те да се свързват с устройствата на Интернет на нещата и по какъв начин данните, които в действителност идват от всички тези устройства, се обработват дружно. Това е третата специалност за " Интелигентни системи ". Освен това, доста значима част е и самата специалност за разбор на данни. Наличието на изкуствен интелект в нашето бъдеще, а към този момент и настояще, е огромна причина да се събират големи количества от данни. Тези количества от данни би трябвало да се обработват, с цел да могат да се вземат решения както от софтуера, по този начин и от хората, които ръководят този програмен продукт. Там е доста значимо да се вземат решения на база на така наречен " data mining " на британски, или на български " добиване на познания от данни ", защото това е една доста нова и сериозна област, обвързвана с науката за данните. И в границите на работата на нашия Секторен съвет ние идентифицирахме нужда точно от такава специалност. Друга специалност, която е нужна, е създаването на програмен продукт. Тя към този момент се утвърждава като класическа. Въпреки голямото съществуване на изкуствен интелект, в действителност той няма да завземе работата на програмистите. Напротив, програмистите ще продължат да имат работа и ще стартират да я правят още по-ефективно, защото изкуственият разсъдък е на първо място един инструмент, който в действителност умножава знанията и уменията на хората, които го употребяват. В рамките на специалността за разработка на програмен продукт също се учат и бази данни, както и всички нужни средства за работа в екип в областта на създаването на програмен продукт. Друга значима специалност, която в действителност е от изключителна значимост и се търси доста необятно на пазара на труда, в това число и през последните години, е така наречен " Осигуряване на качество на програмен продукт ", на британски " Quality Assurance ". Тази специалност обгръща практиките по тестване на програмен продукт, по намирането на недостатъци, както и най-много недостатъци, свързани освен с неговата приложимост от хората, ами в действителност и с неговата сигурност, защото в бъдеще компютърната сигурност – така наречен " киберсигурност ", ще бъде все по-голямо предизвикателство. Нашият Секторен съвет предлага и специалността " Автоматизация и ръководеща техника ". " Автоматизация и ръководеща техника " е доста значима специалност, която в действителност е обвързвана със актуалните средства за автоматизация в производството, защото не всичко ще може да се прави единствено в цифровия свят, ние продължаваме да имаме потребност от всевъзможни машини, всевъзможни устройства, които се създават във заводи на поточната линия. И в действителност тази специалност приготвя експерти, които ще могат да основават и да поддържат такива заводи. Друга, обвързвана с тази специалност, е роботиката. Всъщност ние предлагаме роботика като напълно независима специалност, защото бъдещето с изключение на на изкуствения разсъдък, принадлежи и на роботите. Роботите ще станат все по-широко употребен инструмент, от който ние имаме потребност. Отвъд роботите, една друга доста значима специалност, която предлагаме, са безпилотните летателни апарати. Тази специалност е обвързвана с така наречен " дронове ", които потвърдиха както сериозното си приложение за цивилен цели, по този начин в действителност и голямото значение за военни такива. В България даже сега се употребяват много съществено аграрни дронове и се създават такива апарати, защото това е с голям капацитет за развиване в бъдеще, в това число опция даже и за доставки на храна, вместо с колело или кола. И няколко други значими специалности, които са по-скоро типичен, само че ние ги резервираме, защото е значимо образованието да не се модернизира, просто с цел да се вкарат нови и недоказани неща – значимо е да се вкарат нови неща, които са нужни, само че и да се запазят добре отиграните и обичайни остарели специалности, които не престават да бъдат нужни. Това е да вземем за пример специалност " Компютърни системи и технологии ", която в действителност е обвързвана с компютърен хардуер, информационни компютърни мрежи, която е обвързвана със самата хардуерна организация на компютърни, оптични, мобилни мрежи, 5G, 6G, което чакаме да навлезе, и чакаме да се увеличи доста растежът на така наречен " Internet of things " устройства – устройства от Интернет на нещата, които имат потребност от много съществени информационни мрежи.
Г-н Петров, какви още специалности можем да споделим тук, защото започнахме да изброяваме?
Да, други значими специалности са свързани в действителност с електрониката, като да вземем за пример " Електронна техника и технологии ", защото ние в бъдеще ще продължим да работим с устройства. Тези устройства, колкото и съвършени да са, ще продължат да се скапват и ще имаме потребност от техници, които да ги поправят. Ролята на тази специалност е да приготви точно такива експерти, които да могат да се грижат за нашите устройства и в бъдеще. Друго нещо, което сигурно ще продължим да имаме в бъдещето, са кино-, аудио- и видеосистемите. Това е също доста основна специалност, която е обвързвана с медиите, с изкуствата. Ролята на тази специалност е да приготвя както оператори, по този начин и озвучители, а също по този начин и техници на всичката нужна инсталация за реализирането на работата на медиите, било то малките екрани, радиа или други типове цифрови медии, с които ни следва да се срещаме от ден на ден.
Така е, ще засегне и нас от радиоефира, несъмнено, само че е значимо да бъдем в крайник с всички тези промени. " Дигиталната раница " на Министерство на образованието и науката и положителният опит в основаването на електронни образователни запаси по Национална стратегия " Обучение за IT умения и кариера " също имат принос. Да разкажем в резюме за този принос.
Да. Аз самият съм част от екипа, който работи по Национална стратегия " Обучение за IT умения и кариера " от самото основаване на програмата през 2017 година Тогава в действителност навлезе за първи път специалност " Приложен програмист ", която бе една нова специалност, само че към този момент няколко години по-късно ние берем положителните плодове, които излязоха от нея. Вече имаме голям брой възпитаници, които приключиха сполучливо както Националната стратегия, по този начин и получиха специалността и започнаха работа в бизнеса. Много учебни заведения разкриха такава специалност и сродни на нея специалности. И когато започнахме работа, в тази специалност ние нямахме основани образователни материали. Това беше огромно предизвикателство за близо стотина учители от цялата страна, които започнаха да работят с първия випуск. В рамките на тази стратегия МОН сътвори едни цифрови обучителни материали. Вярвам, че концепцията за " Дигиталната раница ", която се появи неотдавна, има нещо общо с това, което ние направихме там, защото тези материали потвърдиха своята изгода за учителите в цялата страна, освен тези, които вземат участие в програмата, защото те се възприеха и от учителите, които образоват както по специалност " Приложен програмист ", по този начин и в профилираните паралелки на софтуерни и хардуерни науки. Вярвам, че " Дигиталната раница " ще продължи да има значимо значение за тези нови специалности, които предлагаме, защото тя разрешава да се основават не просто електронни обучителни материали, както до момента наричахме в действителност презентациите, които правехме на PowerPoint или на някоя друга среда, а много по-напреднали и съвременни цифрови и обучителни запаси, които освен да бъдат източник на познания, ами да дават опция на учениците да учат интерактивно посредством тях. " Дигиталната раница " прави това допустимо.
Продължава диалогът ни с Петър Петров – заместник-директор по образователна активност в Професионална гимназия по електротехника и електроника " Константин Фотинов " в град Бургас. Той е и помощник в Катедра " Компютърни системи и технологии " в Бургаския университет " Проф. доктор Асен Златаров ". Говорим за осведомителните технологии и професионалното обучение. Г-н Петров, какви са най-големите провокации пред IT образованието в България?
IT образованието несъмнено се сблъсква с много огромни провокации, защото неговата роля е много постоянно да готви своите възпитаници за нещо, което не е изцяло несъмнено, нещо, което занапред се появява. Такава е ролята на учителите в него, такава е обстановката, в която се намираме. И бих могъл даже да кажа, че в действителност ние се намираме в една модерна нова индустриална гражданска война, обвързвана точно с изкуствения разсъдък. Голямо предизвикателство пред значително от сътрудниците ни е, че в действителност имаме потребност от помощ от страна на бизнеса. И нещата няма по какъв начин да се случат единствено в класната стая. Разбира се, съществуват и доста положителни образци, в които хора от IT бизнеса влизат в часове, водят разнообразни лекции, работилници, а постоянно и ние с възпитаници посещаваме техните офиси. В бъдеще откровено се надяваме – и това надалеч не е единствено моето лично мнение, а това на значително сътрудници, с които съм разговарял, че взаимоотношението ни с IT бизнеса ще стане още по-сериозно, а за какво не даже и на ежедневна база. Освен това, IT бизнесът припознава същата цел, която и ние припознаваме – да създадем България софтуерен водач на Балканите, а за какво не даже и в Източна Европа. Ние имаме значителен капацитет, с помощта на новия Институт за изкуствен интелект INSAIT, както и на огромните обичаи, които България в действителност има още от времето преди 1989 година както в математиката, в олимпиадите, по този начин и в информатиката, в действителност в България е учредена Международната олимпиада по информатика и българските софтуерни инженери са потвърдили своето качество нееднократно.
Така е, имаме всички предпоставки да се превърнем в водач в района, а за какво не и оттатък Югоизточна Европа. Надяваме се посредством Проекта за модернизиране на професионалното обучение и образование едно такова по-светло бъдеще за страната ни да бъде реалност. Много ви благодаря за този диалог, господин Петров.
Аз също доста благодаря.
Това изясни в рубриката " Образованието на фокус " на предаването " Човекът на фокус " по Радио " Фокус " софтуерният инженер и учител Петър Петров. С експерта по Проект " Електроника, информатика и осведомителни технологии " разясняваме тематиката: " Как можем да създадем България софтуерен водач на Балканите, а за какво не и в Източна Европа ".
Новите специалности в областта на осведомителните технологии – за какво са значими те и за какво са нужни на бизнеса? Ще ги размени ли изкуственият разсъдък? Много въпроси има, на които ще отговорим в този момент с нашия посетител Петър Петров от секторен съвет " Електроника, информатика и осведомителни технологии " по план " Модернизиране на професионалното обучение и образование ", финансиран от стратегия " Образование " 2021-2027 година, съфинансиран от Европейският съюз. Г-н Петров, здравейте!
Здравейте!
Кои ще бъдат специалностите на бъдещето, съгласно вас?
Професиите на бъдещето явно ще са свързани с изкуствения разсъдък, само че освен. Изкуственият разсъдък самичък по себе си има потребност от избрана осведомителна конструкция. Най-простичко казано, това са кабелите, по които получаваме Интернет, само че освен кабелите – всевъзможни безжични връзки, само че и по-късно самите машини – сървъри, специфични устройства, всевъзможни конфигурации. Тук, в " Информационната инфраструктура ", влизат и всевъзможни облачни инфраструктури, складове за данни и всичко останало, защото изкуственият разсъдък има потребност от самата осведомителна инфраструктура, от систематични админи, а и въпросът за киберсигурността е много сериозен. Всичко това ние сме го облекли в една нова специалност, която се назовава " Информационна инфраструктура ". Освен " Информационната инфраструктура ", значима част е специалност " Информационни системи ", която в действителност е обвързвана с създаването, ръководството и поддръжката на осведомителните системи, които съдържат данните. От там изкуственият разсъдък ще може да черпи данни, само че също така и хората ще продължат да работят с такива системи. Интелигентните системи към този момент пакетират дружно всичко това, където в действителност ще се учи разработка на средства с изкуствен интелект, по какъв начин да се основават нови езикови огромни модели, като да вземем за пример този, който употребява чат ChatGTP, или пък по какъв начин да се основават или образоват невронни мрежи, по какъв начин те да се свързват с устройствата на Интернет на нещата и по какъв начин данните, които в действителност идват от всички тези устройства, се обработват дружно. Това е третата специалност за " Интелигентни системи ". Освен това, доста значима част е и самата специалност за разбор на данни. Наличието на изкуствен интелект в нашето бъдеще, а към този момент и настояще, е огромна причина да се събират големи количества от данни. Тези количества от данни би трябвало да се обработват, с цел да могат да се вземат решения както от софтуера, по този начин и от хората, които ръководят този програмен продукт. Там е доста значимо да се вземат решения на база на така наречен " data mining " на британски, или на български " добиване на познания от данни ", защото това е една доста нова и сериозна област, обвързвана с науката за данните. И в границите на работата на нашия Секторен съвет ние идентифицирахме нужда точно от такава специалност. Друга специалност, която е нужна, е създаването на програмен продукт. Тя към този момент се утвърждава като класическа. Въпреки голямото съществуване на изкуствен интелект, в действителност той няма да завземе работата на програмистите. Напротив, програмистите ще продължат да имат работа и ще стартират да я правят още по-ефективно, защото изкуственият разсъдък е на първо място един инструмент, който в действителност умножава знанията и уменията на хората, които го употребяват. В рамките на специалността за разработка на програмен продукт също се учат и бази данни, както и всички нужни средства за работа в екип в областта на създаването на програмен продукт. Друга значима специалност, която в действителност е от изключителна значимост и се търси доста необятно на пазара на труда, в това число и през последните години, е така наречен " Осигуряване на качество на програмен продукт ", на британски " Quality Assurance ". Тази специалност обгръща практиките по тестване на програмен продукт, по намирането на недостатъци, както и най-много недостатъци, свързани освен с неговата приложимост от хората, ами в действителност и с неговата сигурност, защото в бъдеще компютърната сигурност – така наречен " киберсигурност ", ще бъде все по-голямо предизвикателство. Нашият Секторен съвет предлага и специалността " Автоматизация и ръководеща техника ". " Автоматизация и ръководеща техника " е доста значима специалност, която в действителност е обвързвана със актуалните средства за автоматизация в производството, защото не всичко ще може да се прави единствено в цифровия свят, ние продължаваме да имаме потребност от всевъзможни машини, всевъзможни устройства, които се създават във заводи на поточната линия. И в действителност тази специалност приготвя експерти, които ще могат да основават и да поддържат такива заводи. Друга, обвързвана с тази специалност, е роботиката. Всъщност ние предлагаме роботика като напълно независима специалност, защото бъдещето с изключение на на изкуствения разсъдък, принадлежи и на роботите. Роботите ще станат все по-широко употребен инструмент, от който ние имаме потребност. Отвъд роботите, една друга доста значима специалност, която предлагаме, са безпилотните летателни апарати. Тази специалност е обвързвана с така наречен " дронове ", които потвърдиха както сериозното си приложение за цивилен цели, по този начин в действителност и голямото значение за военни такива. В България даже сега се употребяват много съществено аграрни дронове и се създават такива апарати, защото това е с голям капацитет за развиване в бъдеще, в това число опция даже и за доставки на храна, вместо с колело или кола. И няколко други значими специалности, които са по-скоро типичен, само че ние ги резервираме, защото е значимо образованието да не се модернизира, просто с цел да се вкарат нови и недоказани неща – значимо е да се вкарат нови неща, които са нужни, само че и да се запазят добре отиграните и обичайни остарели специалности, които не престават да бъдат нужни. Това е да вземем за пример специалност " Компютърни системи и технологии ", която в действителност е обвързвана с компютърен хардуер, информационни компютърни мрежи, която е обвързвана със самата хардуерна организация на компютърни, оптични, мобилни мрежи, 5G, 6G, което чакаме да навлезе, и чакаме да се увеличи доста растежът на така наречен " Internet of things " устройства – устройства от Интернет на нещата, които имат потребност от много съществени информационни мрежи.
Г-н Петров, какви още специалности можем да споделим тук, защото започнахме да изброяваме?
Да, други значими специалности са свързани в действителност с електрониката, като да вземем за пример " Електронна техника и технологии ", защото ние в бъдеще ще продължим да работим с устройства. Тези устройства, колкото и съвършени да са, ще продължат да се скапват и ще имаме потребност от техници, които да ги поправят. Ролята на тази специалност е да приготви точно такива експерти, които да могат да се грижат за нашите устройства и в бъдеще. Друго нещо, което сигурно ще продължим да имаме в бъдещето, са кино-, аудио- и видеосистемите. Това е също доста основна специалност, която е обвързвана с медиите, с изкуствата. Ролята на тази специалност е да приготвя както оператори, по този начин и озвучители, а също по този начин и техници на всичката нужна инсталация за реализирането на работата на медиите, било то малките екрани, радиа или други типове цифрови медии, с които ни следва да се срещаме от ден на ден.
Така е, ще засегне и нас от радиоефира, несъмнено, само че е значимо да бъдем в крайник с всички тези промени. " Дигиталната раница " на Министерство на образованието и науката и положителният опит в основаването на електронни образователни запаси по Национална стратегия " Обучение за IT умения и кариера " също имат принос. Да разкажем в резюме за този принос.
Да. Аз самият съм част от екипа, който работи по Национална стратегия " Обучение за IT умения и кариера " от самото основаване на програмата през 2017 година Тогава в действителност навлезе за първи път специалност " Приложен програмист ", която бе една нова специалност, само че към този момент няколко години по-късно ние берем положителните плодове, които излязоха от нея. Вече имаме голям брой възпитаници, които приключиха сполучливо както Националната стратегия, по този начин и получиха специалността и започнаха работа в бизнеса. Много учебни заведения разкриха такава специалност и сродни на нея специалности. И когато започнахме работа, в тази специалност ние нямахме основани образователни материали. Това беше огромно предизвикателство за близо стотина учители от цялата страна, които започнаха да работят с първия випуск. В рамките на тази стратегия МОН сътвори едни цифрови обучителни материали. Вярвам, че концепцията за " Дигиталната раница ", която се появи неотдавна, има нещо общо с това, което ние направихме там, защото тези материали потвърдиха своята изгода за учителите в цялата страна, освен тези, които вземат участие в програмата, защото те се възприеха и от учителите, които образоват както по специалност " Приложен програмист ", по този начин и в профилираните паралелки на софтуерни и хардуерни науки. Вярвам, че " Дигиталната раница " ще продължи да има значимо значение за тези нови специалности, които предлагаме, защото тя разрешава да се основават не просто електронни обучителни материали, както до момента наричахме в действителност презентациите, които правехме на PowerPoint или на някоя друга среда, а много по-напреднали и съвременни цифрови и обучителни запаси, които освен да бъдат източник на познания, ами да дават опция на учениците да учат интерактивно посредством тях. " Дигиталната раница " прави това допустимо.
Продължава диалогът ни с Петър Петров – заместник-директор по образователна активност в Професионална гимназия по електротехника и електроника " Константин Фотинов " в град Бургас. Той е и помощник в Катедра " Компютърни системи и технологии " в Бургаския университет " Проф. доктор Асен Златаров ". Говорим за осведомителните технологии и професионалното обучение. Г-н Петров, какви са най-големите провокации пред IT образованието в България?
IT образованието несъмнено се сблъсква с много огромни провокации, защото неговата роля е много постоянно да готви своите възпитаници за нещо, което не е изцяло несъмнено, нещо, което занапред се появява. Такава е ролята на учителите в него, такава е обстановката, в която се намираме. И бих могъл даже да кажа, че в действителност ние се намираме в една модерна нова индустриална гражданска война, обвързвана точно с изкуствения разсъдък. Голямо предизвикателство пред значително от сътрудниците ни е, че в действителност имаме потребност от помощ от страна на бизнеса. И нещата няма по какъв начин да се случат единствено в класната стая. Разбира се, съществуват и доста положителни образци, в които хора от IT бизнеса влизат в часове, водят разнообразни лекции, работилници, а постоянно и ние с възпитаници посещаваме техните офиси. В бъдеще откровено се надяваме – и това надалеч не е единствено моето лично мнение, а това на значително сътрудници, с които съм разговарял, че взаимоотношението ни с IT бизнеса ще стане още по-сериозно, а за какво не даже и на ежедневна база. Освен това, IT бизнесът припознава същата цел, която и ние припознаваме – да създадем България софтуерен водач на Балканите, а за какво не даже и в Източна Европа. Ние имаме значителен капацитет, с помощта на новия Институт за изкуствен интелект INSAIT, както и на огромните обичаи, които България в действителност има още от времето преди 1989 година както в математиката, в олимпиадите, по този начин и в информатиката, в действителност в България е учредена Международната олимпиада по информатика и българските софтуерни инженери са потвърдили своето качество нееднократно.
Така е, имаме всички предпоставки да се превърнем в водач в района, а за какво не и оттатък Югоизточна Европа. Надяваме се посредством Проекта за модернизиране на професионалното обучение и образование едно такова по-светло бъдеще за страната ни да бъде реалност. Много ви благодаря за този диалог, господин Петров.
Аз също доста благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ